Инхалатор за астма: Как да го ползваме правилно?

Инхалатор за астма: Как да го ползваме правилно?

Хората със заболявания, засягащи дишането – като астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), използват инхалаторна терапия, за да предотвратят или овладеят пристъпите си. Едни от тях са за ежедневна употреба, докато други служат за бързо реагиране по време на астматичен пристъп или внезапно влошаване на дишането.

У нас под понятието „инхалатор за астма“ стоят две основни групи: индивидуалните джобни устройства (помпички) и домашните апарати за инхалации (небулизатори).

Макар използването на помпичка да изглежда съвсем просто, то си има своите тънкости. Статистиката показва, че голяма част от наскоро диагностицираните пациенти изпитват затруднения с правилната техника. А медикаментът попада ефективно в белите дробове само ако устройството се задейства правилно. Това гарантира по-добър контрол над астмата и намалява риска от тежки усложнения.

Основни видове джобни инхалатори (помпички)

Преносимите устройства, които се изписват с рецепта от пулмолог, се делят на три основни разновидности в зависимост от начина на доставяне на лекарството:

1. Дозиращи аерозолни инхалатори (MDI)

Те използват вграден газ-пропелент под налягане, за да изтласкат точно определена доза течно лекарство. При тях пациентът трябва да натисне флакона и едновременно с това да вдиша бавно и дълбоко. Тъй като тази координация понякога е трудна (особено за деца), лекарите в България често препоръчват използването им в комбинация със спейсър (обемна камера/удължител), която улеснява прехода на лекарството към дробовете.

2. Инхалатори за сух прах (DPI)

При тези устройства лекарството е под формата на изключително фин прах. За разлика от аерозолите, тук няма газ под налягане. Устройството се активира изцяло от дишането на пациента, което задължително трябва да бъде рязко, силно и дълбоко, за да може прахът да стигне до долните дихателни пътища.

3. Инхалатори с мека мъгла (SMI)

Това е най-съвременната технология, използвана на пазара. Тези инхалатори превръщат течното лекарство в много фина, бавно движеща се мъгла без пропеленти. Пациентът прави спокойно и равномерно вдишване, което улеснява правилното усвояване на дозата.

Домашни инхалатори (небулизатори): Кой да изберете?

При астма изборът на уред е особено важен, тъй като не всеки апарат е съвместим с астматичните лекарства. Съществуват така наречените небулизатори – електрически апарати с маска, които се използват за домашни процедури. Ето кои са най-често употребяваните видове:

  • Компресорни инхалатори: Те са най-препоръчваните при астма. Макар да са по-шумни, те могат да разпращат абсолютно всички медикаменти, включително кортикостероиди за инхалации (пулмикорт напр.).
  • Меш (мембранни) инхалатори: Безшумен и мобилен вариант инхалатори, съвместим с лекарства за астма. Те са особено удобни при пътуване.
  • Ултразвукови инхалатори: Не се препоръчват при астма. Високочестотната вибрация генерира топлина, която може да разруши структурата на кортикостероидите и антибиотиците, правейки лечението неефективно.

Джобен инхалатор: Как да го използвате стъпка по стъпка?

Дозиращите аерозолни помпички (MDI) са най-масово разпространени у нас. За тях има няколко универсални стъпки за правилна употреба:

  1. Застанете или седнете с изправен гръб, за да осигурите максимален обем на гръдния си кош.
  2. Свалете капачката, проверете дали мундщукът е чист и разклатете силно инхалатора нагоре-надолу.
  3. Дръжте уреда вертикално — палецът е под основата, а показалецът върху горната част на металния контейнер.
  4. Издишайте спокойно и изцяло въздуха от дробовете си (далеч от инхалатора).
  5. Поставете накрайника в устата си между зъбите и обгърнете плътно с устни, без да го захапвате или да блокирате отвора с език.
  6. Вдишайте през устата — веднага щом започнете вдишването, натиснете силно контейнера веднъж, за да освободите дозата. Продължете да вдишвате бавно, плавно и дълбоко в рамките на 3-4 секунди.
  7. Задръжте дъха си за около 10 секунди (или колкото ви е комфортно), след като извадите накрайника, за да дадете време на лекарството да се утаи в белите дробове.
  8. Ако е предписана втора доза: Изчакайте около 30 до 60 секунди, разклатете отново и повторете стъпките.

Важно: Ако използвате кортикостероид за инхалация, винаги изплаквайте устата си с вода след процедурата, за да предотвратите появата на гъбични инфекции.

Кога да се консултирате с пулмолог?

Ако дишането ви не е добре контролирано, е необходимо незабавно да посетите лекуващия си лекар. Предупредителните знаци за това са:

  • Често събуждане нощем поради кашлица или задух.
  • Нужда от използване на бързооблекчаващия инхалатор (обикновено в син цвят) повече от два пъти седмично.

Неконтролираната астма крие рискове, но с правилната терапия можете да водите напълно активен живот. За персонализирани насоки и информация за съвременни програми за здравето на белите ви дробове, попълнете нашата кратка форма за регистрация.

Статията е изготвена в сътрудничество с лекарския екип на МЦ „Конвекс“. Съдържанието има изцяло информативен характер и не замества професионална медицинска консултация, диагностика или лечение. Винаги се обръщайте към квалифициран лекар за интерпретация на вашите симптоми и изследвания.