Имате въпроси за гениталния херпес? Научете как се предава вируса и как да предпазите партньора си
Диагнозата генитален херпес може да бъде стресираща за много хора. Както заразените, така и техните партньори и близки си задават множество въпроси. И е нормално да бъдат объркани. Една от причините е, че симптомите могат да се припокриват с тези на други състояния или понякога изобщо да липсват.
Гениталният херпес е сред най-честите инфекции, предавани по полов път. Заразяването с херпесни вируси обикновено не води до незабавна проява на заболяването. Много хора обаче не са наясно с начина на предаване, типичните симптоми и самото обостряне. Някои се притесняват да правят секс, защото не знаят как да предпазят себе си или партньора си. Тук идва ролята на специалистите, от които може да се получи най-точната информация.
В този материал ще дадем отговор на най-често задаваните въпроси за гениталния херпес, както и на някои деликатни теми, за които хората се притесняват да говорят с близките и лекаря си.
Най-често задавани въпроси за гениталния херпес
Въпрос: Имам генитален херпес – как да избегна предаването му на други хора?
Отговор: Хората с генитален херпес трябва да избягват сексуални контакти, ако забележат първи прояви на рецидив. Тогава рискът от предаване на вируса е най-голям. Човек обаче може да зарази партньора си и когато няма проявени симптоми (безсимптомно отделяне). По време на периодите без обостряне е препоръчително да се използват презервативи и платна за орален секс (кофедами).
Въпрос: Възможно ли е да имам генитален херпес, без да знам?
Отговор: Напълно възможно е. Оралният херпес, който обикновено се причинява от вируса на херпес симплекс тип 1 (HSV-1), се проявява под формата на мехурчета или ранички около устата. Само една целувка от човек с активен херпес може да доведе до заразяване. Гениталният херпес, причиняван най-често от втория тип вирус (HSV-2), се среща по-рядко, но въпреки това засяга милиони хора по света, много от които нямат симптоми.
Въпрос: Кои са признаците, че може да имам генитален херпес?
Отговор: Най-характерно за гениталния херпес е струпването на малки мехурчета, пълни с течност. Те се пукат и образуват болезнени ранички, които хващат коричка и заздравяват за няколко дни. Засегнатите зони включват пениса, скротума, влагалището, вулвата, уретрата, ануса, бедрата и седалището.
Много хора не развиват ранички. Някои нямат никакви симптоми, а при други те лесно могат да бъдат сбъркани с раздразнение от бръснене, пъпки, ухапвания от насекоми, протриване, хемороиди, враснал косъм или вагинална гъбична инфекция. След заразяване симптомите отшумяват, но вирусът остава в тялото и може да се активира отново. Първият епизод обикновено е най-тежък, докато следващите са по-леки.
Въпрос: Как да кажа на нов партньор, че имам генитален херпес?
Отговор: Тъй като съществува безсимптомно отделяне на вируса, интимният живот с нов партньор изисква да бъдете искрени. Някои хора предпочитат връзката им да се развие, преди да съобщят тази деликатна новина. В този период те трябва да бъдат особено внимателни и винаги да практикуват безопасен секс. Колкото по-рано обаче споделите за състоянието си, толкова по-добре за доверието в двойката.
Въпрос: Задължително ли ще предам вируса на новия си партньор?
Отговор: Честотата на предаване по полов път при двойки, в които само единият партньор е заразен, е около 10–15% на годишна база. Рискът намалява значително, ако се избягва секс при наличие на активни лезии и се използват предпазни средства. Но безсимптомното отделяне никога не изключва риска на 100%.
Въпрос: Как съм се заразил(а), ако партньорът ми няма и никога не е имал симптоми?
Отговор: Статистиката показва, че двама от всеки трима души се заразяват от партньор, който в съответния момент няма видими мехурчета или ранички. Освен това гениталният херпес много често се предава от устните към гениталиите по време на орален секс. Например, ако партньорът има или е предразположен към орален херпес.
Въпрос: Всички обостряния ли са болезнени?
Отговор: Първият епизод обикновено е най-интензивен и болезнен. Последващите рецидиви са по-кратки, преминават по-леко и с по-малко дискомфорт. За облекчаване на болката при обостряне могат да се използват болкоуспокояващи (напр. парацетамол или ибупрофен) и хладки вани.
Въпрос: Трябва ли да се лекува медикаментозно всеки епизод?
Отговор: Пълен курс от антивирусни препарати задължително се изписват при първоначалния епизод. При леки и редки рецидиви често се препоръчва само симптоматично лечение, тъй като късното включване на антивирусни медикаменти оказва слабо влияние върху продължителността им. Ако обаче пациентът има повече от 6 рецидива годишно, се преминава към супресивна терапия, която може да обсъдите с лекуващия лекар.
Ако сте с генитален херпес и се чудите как да предпазите половинката си, попълнете нашата кратка форма за контакт. Така ще получите информация относно съвременните методи за лечение, потискане на рецидивите и предпазване на партньора
Информацията в тази публикация е с образователна цел и не заменя индивидуалната консултация с лекар. При наличие на симптоми или съмнение за инфекция, моля, обърнете се към медицински специалист.
Статията е изготвена в сътрудничество с лекарския екип на МЦ „Конвекс“.