Пневмотораксът е сравнително често срещано белодробно състояние, което засяга приблизително 1 до 2 на 10 000 души годишно, като е по-често при мъже и при по-високи, слаби млади хора. Най-типичните симптоми започват внезапно – остра болка в гърдите и затруднено, повърхностно дишане. Това се случва, когато въздух излезе от белия дроб и се натрупа в пространството между него и гръдната стена, което пречи на нормалното разгъване на белия дроб. Състоянието изисква бърза медицинска оценка, тъй като в някои случаи може да прогресира и да стане животозастрашаващо.

Какво представлява пневмотораксът

Пневмотораксът е състояние, при което въздух навлиза в пространството между белия дроб и гръдната стена — зоната, наречена плеврално пространство. В нормални условия там има много ниско налягане, което поддържа белия дроб разпънат и му позволява да се движи при всяко вдишване и издишване.

Когато в плевралното пространство навлезе въздух (например вследствие на спонтанна руптура на малки въздушни мехурчета, травма или подлежащи белодробни заболявания), налягането се променя. Това води до частично или пълно колабиране на белия дроб, тъй като той вече не може да се разширява нормално.

В резултат дишането става затруднено, а количеството кислород, което достига до организма, може да намалее. Степента на колапс и бързината на развитие определят тежестта на симптомите и необходимостта от спешно лечение.

Видове пневмоторакс

Пневмотораксът не е еднакъв при всички. Различаваме няколко основни вида според причината:

Спонтанен пневмоторакс – възниква без външна травма.

Първичен спонтанен пневмоторакс се появява при иначе здрави хора, най-често млади мъже с висока и слаба фигура. Обикновено се дължи на спукване на малки въздушни мехурчета (були) в белия дроб.
Вторичен спонтанен пневмоторакс се развива при хора с белодробни заболявания – ХОББ, кистична фиброза, бронхиектазии, туберкулоза или белодробни инфекции. При тях тъканта е по-крехка и може лесно да се разкъса.

Травматичен пневмоторакс – причинен от травма на гръдния кош – автомобилна катастрофа, прободна рана, падане, медицинска процедура (катетър, биопсия).

Ятрогенен пневмоторакс – по-рядко срещан, възниква като усложнение от медицински манипулации (например при вкарване на игла или при механична вентилация в болница).

Степени и тежест

Пневмотораксът може да бъде малък, среден или голям, в зависимост от количеството въздух в плевралната кухина и степента на колапс на белия дроб.

Малък (до 20%) – често протича леко, с тъпа болка и умерен задух. Белият дроб е частично свит, но продължава да работи.
Среден (20–40%) – появяват се по-изразени симптоми, задухът е осезаем, особено при натоварване.
Голям (над 40%) – белият дроб е почти напълно свит, дишането е силно затруднено, сърдечната честота се ускорява, налага се спешно лечение.

Най-опасната форма е напрегнатият пневмоторакс – когато въздухът влиза в плевралната кухина, но не може да излезе обратно.
С всяко вдишване налягането нараства, измества сърцето и притиска другия бял дроб.
Това е спешно, животозастрашаващо състояние, изискващо незабавно дренажиране.

Симптомите – как да ги разпознаем

Пневмотораксът най-често се усеща внезапно.
Болката е остра, пробождаща, обикновено от едната страна на гърдите.
Дишането става повърхностно, неравномерно, понякога придружено от чувство на натиск или тежест.
Някои хора описват усещането така: „сякаш въздухът спира по средата“.

Появява се и задух, който може да бъде лек или тежък, в зависимост от степента на колапс.
При по-голям пневмоторакс се наблюдава ускорен пулс, тревожност, изпотяване, посиняване на устните.
В по-редки случаи човек може да загуби съзнание – това се случва при напрегнат пневмоторакс.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата обикновено се поставя още в първите минути след преглед.
Лекарят ще преслуша гърдите – от засегнатата страна дишането звучи приглушено или липсва напълно.
След това се прави рентгенография на гръден кош, която показва въздуха в плевралното пространство и свития бял дроб.

В някои случаи се назначава компютърна томография (скенер) – особено при малки или рецидивиращи пневмоторакси, за да се видят източниците на въздуха (например були).
При по-тежки форми се следят жизнените показатели и нивото на кислород в кръвта.

Лечението – какво включва

Терапията зависи от големината на пневмоторакса, причината и общото състояние на пациента.

При малък пневмоторакс, без сериозни оплаквания, може да се приложи само наблюдение.
Пациентът остава под контрол – с повтарящи се снимки, за да се проследи дали въздухът се абсорбира спонтанно. В тези случаи пневмотораксът обикновено се резорбира спонтанно в рамките на 10-20 дни.
При по-голям или симптоматичен пневмоторакс се извършва процедура за източване на въздуха.
Това става чрез игла или катетър, поставен в плевралната кухина, който свързва пространството с външния въздух и възстановява налягането.
При голям пневмоторакс или при повтарящи се случаи се поставя дренаж – тънка тръба, която отвежда въздуха и позволява на белия дроб да се раздуе постепенно.
Пациентът остава под наблюдение, докато дишането се нормализира.
Хирургично лечение се налага, когато пневмотораксът рецидивира или е причинен от були.
Тогава се извършва торакоскопия (VATS) – минимално инвазивна операция, при която се отстраняват увредените участъци и се „залепва“ плеврата, за да се предотврати нов пробив.
Тази процедура е ефективна и с много нисък риск от повторение.

Лекарствена терапия

Лекарствената терапия е насочена към лечение на основното белодробно заболяване, което е причинило пневмоторакса. Могат да се използват обезболяващи, противовъзпалителни и антибиотици (при наличие на инфекция).

Индикации за оперативно лечение:

Персистираща (продължаваща) бронхиална фистула (отвор в бронхите)
Рецидивиращ пневмоторакс
Двустранен пневмоторакс
Напрегнат пневмоторакс
Първи епизод при високорискови пациенти (пилоти, водолази и др.)
Пациенти със СПИН

Противопоказания за оперативно лечение:

Тежки белодробни заболявания
Остри респираторни инфекции
Тежки съпътстващи заболявания
Кожни инфекции в областта на гръдния кош

Златен стандарт в хирургичното лечение е торакоскопската операция, при която се отстранява увредената част от белия дроб и се извършва плевродеза. Отворената хирургия (торакотомия) се прилага само в редки случаи.

След лечението – какво да очакваме

След като белият дроб се разгъне, въздухът се абсорбира напълно, а дишането се нормализира.
Първите няколко дни може да има лека болка или стягане, което отзвучава бързо.
Обичайно се препоръчва покой за 1–2 седмици и контролен преглед.

Важно е да се избягват резки промени в налягането – летене със самолет или гмуркане се отлагат за поне месец.
Също така – пълен отказ от тютюнопушене, защото никотинът уврежда белодробната тъкан и значително увеличава риска от повторен пневмоторакс.

Заключение

Пневмотораксът може да се появи внезапно и да предизвика сериозен дискомфорт, но когато бъде разпознат и лекуван навреме, възстановяването е напълно възможно. Ако желаете да получите повече информация или практични насоки за възстановителния период, можете да попълните кратката форма за регистрация. Така ще получите съдържание и съвети, съобразени с вашите индивидуални нужди.

Пневмоторакс – когато въздухът излиза извън белия дроб