Сърцето е един от най-устойчивите органи в човешкото тяло. То работи непрекъснато – 24 часа в денонощието, поддържайки равномерен ритъм от около 60 до 80 удара в минута. Благодарение на този ритъм кръвта достига до всяка част на организма, носейки кислород и хранителни вещества.

Понякога обаче сърдечният ритъм се нарушава – сърцето започва да бие по-бързо, по-бавно или неравномерно.
Това състояние се нарича аритмия. Много хора го описват като усещане, че „сърцето прескача“, „пърха“ в гърдите или „се опитва да излезе“. Понякога усещането е кратко и минава от само себе си, а друг път се повтаря и предизвиква тревога.

Аритмиите могат да се появят във всяка възраст – при напълно здрави хора, под стрес, след недоспиване или прекомерна употреба на кафе или алкохол, както и при хора със сърдечни или други хронични заболявания.
Някои аритмии са безобидни и не изискват лечение, но други могат да доведат до сериозни усложнения като сърдечна недостатъчност или инсулт, ако не бъдат открити навреме.

Затова е важно да не подценяваме промяната в ритъма на сърцето. Дори леки, но повтарящи се епизоди на „прескачане“ са знак, че трябва да се консултираме с лекар и да проверим дали всичко е наред.
Ранната диагностика и правилното проследяване са ключът към това сърцето ни да остане в ритъм – стабилно, спокойно и здраво.

Какво представляват аритмиите

Сърцето бие благодарение на електрически сигнали, които му казват кога да се свие и кога да се отпусне. Тези сигнали се произвеждат от малка област в сърцето, наречена синусов възел.

Електрическият импулс тръгва от синусовия възел, преминава през горните кухини на сърцето (предсърдията), след това през специална „връзка“ (AV възел) и накрая достига до долните кухини (камерите). Така сърцето бие равномерно и изпомпва кръвта правилно.

Понякога обаче тази електрическа система се нарушава. Сигналите може:

да се забавят – и сърцето започва да бие по-бавно;
да се ускорят – и пулсът се учестява;
или да тръгнат по неправилен път, предизвиквайки хаотична и некоординирана работа на сърдечния мускул.

Аритмиите могат да бъдат твърде бързи (тахикардии), твърде бавни (брадикардии) или неравномерни (екстрасистоли, мъждене).
Понякога се появяват за секунди, друг път остават трайно.

Как се усещат аритмиите

Всеки човек преживява аритмията по различен начин. За някои тя е ясно осезаема, а за други остава почти незабележима.
Най-често хората описват усещането като „прескачане“, „пърхане“, „задъхване“ или „туптене“ в гърдите. Понякога има чувството, че сърцето спира за миг, след което започва да бие по-силно или по-бързо.

Възможни симптоми включват:

Учестен или неравномерен пулс;
Замайване, чувство за нестабилност или краткотрайно прилошаване;
Задух или усещане, че „не стига въздух“;
Слабост и лесна уморяемост, дори при лека активност;
Болка, тежест или стягане в гърдите, особено при физическо натоварване;
Тревожност или чувство, че „нещо не е наред“ с ритъма на сърцето.

При някои хора аритмията не причинява никакви симптоми и се открива случайно – например при профилактичен преглед, ЕКГ изследване или измерване на пулса.
Това е причината лекарите да препоръчват редовен контрол на сърдечния ритъм, особено след 40–50-годишна възраст или при наличие на други заболявания като хипертония, диабет или повишен холестерол.

Кои са най-честите видове аритмии

Аритмиите се различават по начина, по който се променя ритъмът – дали сърцето бие твърде бързо, твърде бавно или неравномерно.
Ето кои са най-разпространените:

🔹 Синусова тахикардия

Пулсът е ускорен, но равномерен – над 100 удара в минута.
Обикновено е временна реакция на организма при физическо натоварване, стрес, повишена температура, болка, дехидратация или прием на кофеин и никотин. След като причината отмине, ритъмът се нормализира.

🔹 Екстрасистоли

Това са допълнителни или преждевременни съкращения на сърцето – усещат се като „прескачане“ или „удар отвътре“.
Често се срещат при напълно здрави хора, особено след умора, напрежение или употреба на стимуланти. Ако са редки, не са опасни, но при по-честа поява е добре да се направи ЕКГ или Холтер изследване.

🔹 Предсърдно мъждене (Atrial Fibrillation)

Най-честата хронична аритмия при възрастни. Характеризира се с хаотичен и неравномерен ритъм, тъй като предсърдията се свиват бързо и некоординирано.
Може да протича без симптоми, но често предизвиква сърцебиене, задух, умора и чувство за слабост.
Нелекувано, предсърдното мъждене увеличава риска от образуване на тромби и инсулт, поради което изисква наблюдение и лечение.

🔹 Предсърдно трептене (Atrial Flutter)

Подобно на мъжденето, но ритъмът е по-редовен и леко по-бърз. Понякога двете състояния се редуват.

🔹 Камерни тахикардии

Сериозни аритмии, при които камерите на сърцето се свиват твърде бързо (над 120–150 удара в минута).
Това може да намали притока на кръв към органите и да доведе до припадък, загуба на съзнание или сърдечен арест. Необходима е спешна медицинска помощ.

🔹 Брадикардия

Ритъмът е твърде бавен – под 50 удара в минута.
Може да е нормално явление при спортисти, но при други хора е знак, че електрическите сигнали се забавят прекалено.
Причинява умора, замайване и склонност към припадък. Понякога изисква поставяне на пейсмейкър.

Защо се появяват ?

Причините за аритмии са разнообразни.
Понякога се дължат на емоционален стрес, недоспиване, кофеин, никотин, алкохол или електролитен дисбаланс (липса на калий и магнезий).
Друг път зад тях стоят заболявания на сърцето – високо кръвно, исхемична болест, вродени нарушения, сърдечна недостатъчност.
Хормонални промени, проблеми с щитовидната жлеза, анемия или дори някои лекарства също могат да предизвикат ритъмни смущения.

Как се поставя диагнозата

Първата стъпка е внимателното наблюдение. Ако усетите, че пулсът ви е неравномерен или твърде бърз, измерете го.
При преглед кардиологът ще направи електрокардиограма (ЕКГ) – най-бързият и точен начин за установяване на аритмия.
Ако смущенията са периодични, може да се назначи Холтер мониториране – малък апарат, който записва сърдечната дейност 24–48 часа.
В някои случаи се извършва ехокардиография, за да се оцени структурата на сърцето, и кръвни изследвания – за електролити и хормони.

Лечение

Използват се медикаменти, които регулират електрическата активност на сърцето (антиаритмици) или контролират честотата му (бета-блокери, калциеви антагонисти).
При някои форми се прилага електрическа кардиоверсия – процедура, която връща нормалния ритъм чрез кратък електрически импулс.
При тежки или повтарящи се случаи може да се извърши катетърна аблация – съвременен метод, при който се изолират зоните, причиняващи смущенията.

Когато ритъмът е прекалено бавен, се имплантира кардиостимулатор (пейсмейкър), който поддържа сърцето в правилен ритъм.

Какво можете да направите сами ?

Сърцето обича спокойствието и постоянството.
Избягвайте излишен стрес, прекомерен кофеин и енергийни напитки.
Откажете цигарите – никотинът е един от най-честите провокатори на ритъмни смущения.
Спете достатъчно, пийте достатъчно вода и се движете умерено – разходките, йогата и дихателните упражнения поддържат сърдечния баланс.

Хранете се с повече плодове, зеленчуци и храни, богати на магнезий и калий – банани, ядки, пълнозърнести продукти.
Следете пулса си – дори с умен часовник или апарат за кръвно. Ако е неравномерен, запишете го и покажете на лекар.

Заключение

Редовното проследяване на сърдечния ритъм, навременните прегледи и добрата комуникация с вашия кардиолог са най-сигурните стъпки към усещане за спокойствие и увереност в собственото ви здраве.

Ако желаете да получите персонализирани препоръки, актуални терапевтични възможности или полезни насоки за по-добро управление на аритмията, можете да попълните кратката форма за регистрация. Така ще получите достъп до информация и подкрепа, съобразени изцяло с вашите индивидуални нужди.

Нарушения на сърдечния ритъм (Аритмии) – когато сърцето забравя такта си