Маточни миоми (фиброиди)

Какво представляват маточните миоми?

Маточните миоми са доброкачествени образувания, които се развиват в или около матката. Те са изградени от мускулна и съединителна тъкан и могат да бъдат с различен размер. Понякога се срещат и под наименованията лейомиоми или маточни фиброиди.

Много жени дори не подозират, че имат миоми, тъй като в голяма част от случаите те не причиняват симптоми.

Когато все пак има оплаквания, те най-често включват:

• обилна или болезнена менструация;
• болка в корема;
• болка ниско в кръста;
• често уриниране;
• запек;
• болка или дискомфорт по време на полов контакт.

В по-редки случаи миомите могат да доведат до усложнения, свързани с бременността, или да затруднят забременяването.

Кога е добре да потърсите лекар?

Тъй като миомите често протичат безсимптомно, понякога те се откриват случайно – например по време на рутинен гинекологичен преглед, изследване или ехография.

Добре е да се консултирате с лекар, ако имате симптоми като обилно кървене, болка, тежест в таза или често уриниране. При съмнение за миоми обикновено се назначава ултразвуково изследване, с което диагнозата може да бъде потвърдена.

Защо се появяват миомите?

Точната причина за развитието на миомите не е напълно изяснена, но се смята, че те са свързани с хормона естроген.

Естрогенът е женски полов хормон, който се произвежда от яйчниците. Миомите най-често се развиват през репродуктивната възраст – обикновено между 16 и 50 години, когато нивата на естроген са по-високи.

След настъпване на менопаузата, когато нивата на този хормон спадат, миомите често намаляват по размер.

Кои жени са по-склонни да развият миоми?

Маточните миоми са много чести. Смята се, че около 2 от 3 жени развиват поне една миома в даден момент от живота си. Най-често те се срещат между 30- и 50-годишна възраст.

По-често се наблюдават при:

• жени с наднормено тегло или затлъстяване;
• жени с повишени нива на естроген;
• жени с фамилна обремененост;
• жени, които не са раждали.

Смята се, че рискът е по-нисък при жени, които са имали бременност.

Видове миоми

Миомите могат да се развият на различни места в матката и да бъдат с много различен размер – от съвсем малки до значително увеличени образувания.

Основните видове са:

• Интрамурални миоми – развиват се в мускулната стена на матката и са най-често срещаният вид;
• Субсерозни миоми – разполагат се по външната повърхност на матката и могат да нараснат значително;
• Субмукозни миоми – намират се под вътрешната лигавица на матката и растат към маточната кухина.

В някои случаи субсерозните или субмукозните миоми са прикрепени към матката чрез тясно краче. Те се наричат педункулирани миоми.

Как се лекуват миомите?

Миомите не винаги изискват лечение. Ако не причиняват симптоми, обикновено е достатъчно да бъдат проследявани периодично. След менопаузата в много случаи те намаляват без необходимост от терапия.

Когато обаче причиняват оплаквания, първоначално обикновено се прилагат медикаменти за облекчаване на симптомите.

Съществуват и лекарства, които могат да помогнат за намаляване на размера на миомите. Ако те не дадат желания резултат, може да се обсъдят:

• хирургично лечение;
• минимално инвазивни процедури;
• други щадящи методи според конкретния случай.

Подходът зависи от размера и разположението на миомите, тежестта на симптомите, възрастта и желанието за бъдеща бременност.

Усложнения при маточни миоми

В повечето случаи маточните миоми не причиняват сериозни проблеми и много жени дори не подозират, че ги имат. Въпреки това, в по-редки случаи те могат да доведат до усложнения, особено когато са по-големи или са разположени на определено място в матката.

Рискът от усложнения зависи най-вече от:

• размера на миомите;
• броя им;
• точното им разположение.

Маточни миоми и бременност

Когато по време на бременност има маточни миоми, в някои случаи това може да повлияе както на протичането на бременността, така и на раждането.

Възможно е да се наблюдават:

• болка в корема по време на бременност;
• повишен риск от преждевременно раждане;
• затруднения по време на раждането.

Ако миомите са по-големи и разположени така, че пречат на нормалното преминаване на бебето, може да се наложи цезарово сечение.

В редки случаи маточните миоми могат да бъдат свързани и с риск от спонтанен аборт, особено ако влияят върху пространството в матката или върху нормалното развитие на бременността.

Ако сте бременна и имате миоми, е важно проследяването да се извършва от акушер-гинеколог. Така могат навреме да се оценят рисковете и да се избере най-подходящият подход.

Маточни миоми и безплодие

В повечето случаи маточните миоми не водят до безплодие, но при някои жени могат да затруднят забременяването.

Това се наблюдава по-често, когато:

• миомите са по-големи;
• променят формата на маточната кухина;
• притискат или запушват маточните тръби;
• пречат на имплантацията на оплодената яйцеклетка.

В по-редки случаи миомите могат:

• да възпрепятстват достигането на сперматозоидите до яйцеклетката;
• да попречат на оплодената яйцеклетка да се закрепи към лигавицата на матката.

Особено значение имат субмукозните миоми – това са миоми, които растат към вътрешността на матката. Те могат да променят маточната кухина и да повлияят както на забременяването, така и на износването на бременността.

Ако субмукозната миома е разположена близо до маточната тръба, тя може да затрудни преминаването на яйцеклетката и така да намали шанса за зачеване.

Кога да потърсите лекар?

Добре е да се консултирате с гинеколог, ако имате маточни миоми и:

• планирате бременност;
• не успявате да забременеете;
• имате повтарящи се спонтанни аборти;
• имате болка, обилно кървене или чувство на натиск в таза.

Навременната оценка е важна, защото не всички миоми изискват лечение, но при някои жени правилният подход може значително да подобри шансовете за успешна бременност.

Ако желаете да получите повече персонализирана информация, насоки или да разберете какви терапевтични възможности са налични, можете да попълните кратката форма за контакт. Така ще получите съдържание, съобразено с вашето състояние и нужди.