Около половината от раковите заболявания на кръвта, които се появяват всяка година, са лимфоми или рак на лимфната система. Тя е съставена от лимфни възли, които се разпростират във врата, подмишниците, слабините, гърдите и корема. Основната й функция е да премахва излишните течности от тялото и произвежда имунни клетки. Анормалните лимфоцити (вид бели кръвни клетки), които се борят с инфекцията, се превръщат в лимфомни. Те се размножават и събират в лимфните възли. И с течение на времето увреждат имунната система.

Какво представляват лимфомите?

Лимфомът е рак, който засяга лимфната система. Тя е част от имунната система на организма, бореща се с микробите. Освен лимфните възли, лимфомът може да засегне кръвта, костния мозък, далака и други тъкани в цялото тяло. Например стомашно-чревната система, централната нервна система, костите или кожата.

Всеки вид лимфом получава името си от вида клетка, която изгражда рака. Лимфомът започва в белите кръвни клетки, борещи се с микробите, наречени лимфоцити.

Има много видове лимфоми. Основните видове са:

Ходжкинов лимфом

Този тип се характеризира със специален вид клетка, наречена клетка на Рийд-Щернберг. Когато здравните специалисти гледат тези клетки с микроскоп, клетките са по-големи от здравите клетки. Раковите клетки често имат повече от едно ядро. Докато здравите са само с едно. Ходжкиновият лимфом често е лечим.

Неходжкинов лимфом

Лимфомите, които нямат клетка на Рийд-Щернберг, се считат за неходжкинови лимфоми. Този вид лимфом е по-често срещан от ходжкиновия. Начинът, по който неходжкиновите клетки изглеждат под микроскоп, варира в зависимост от вида. Дали неходжкиновият лимфом може да бъде излекуван, също зависи от вида.

Около 12% от хората с лимфом имат ходжкинов лимфом. Благодарение на революционни изследвания, тази някога фатална диагноза е трансформирана в лечимо състояние. Повечето неходжкинови лимфоми са В-клетъчни лимфоми и растат бързо (високостепенни) или бавно (нискостепенни). Има над дузина вида В-клетъчни неходжкинови лимфоми. Останалите са Т-клетъчни лимфоми, са кръстени на различен раков бял кръвен елемент или лимфоцит.

Съществуват още:

B-клетъчен лимфом;
Лимфом на Бъркит;
Хронична лимфоцитна левкемия;
Кожен B-клетъчен лимфом;
Кожен T-клетъчен лимфом;
Дифузен едроклетъчен B-клетъчен лимфом;
Фоликуларен лимфом;
Мантелно-клетъчен лимфом;
Лимфом на маргиналната зона;
T-клетъчен лимфом;
Макроглобулинемия на Валденстрьом.

Основни симптоми на лимфомите

Симптомите, общи за Ходжкиновия лимфом и неходжкиновия лимфом, включват:

Безболезнено подуване на лимфните възли във врата, подмишниците или слабините
Постоянна умора
Задух
Болка в гърдите
Болка или подуване на корема
Необяснима загуба на тегло
Треска (която се задържа над 39,5 градуса по Целзий за повече от два дни)
Обилно нощно изпотяване.

Лекарите често питат пациентите си дали имат загуба на тегло, температура и нощно изпотяване, за да диагностицират или определят стадия на лимфома. Важно е да знаете, че не всеки с тези симптоми има лимфом.

Кои са първите признаци на лимфом?

Първият признак обикновено е подуване на лимфните възли. Това може да се усеща като безболезнени бучки във врата, подмишниците или слабините. Човек може да има лимфом в продължение на години, без дори да има симптоми. Хората го откриват заради рутинни образни изследвания (като рентгенова снимка или компютърна томография, направени по други причини).

Основни причини

Лимфомът се появява, когато белите кръвни клетки в лимфната система се променят (мутират) в ракови клетки, които не умират. Подобно на различните видове рак, повечето генетични мутации, които причиняват лимфом, се появяват спонтанно, без ясна причина.

Лимфомът обикновено започва в лимфните възли. Но може да се развие и в органи на лимфната система, като тимуса или далака. „Екстранодалният“ лимфом може да започне извън лимфните възли – например в кожата ви или в друг орган.

Рискови фактори за появата на лимфоми

Има няколко фактора, които могат да увеличат риска от развитие на лимфом, включително:

Анамнеза за лимфом в биологичното семейство, особено включваща роднина от първа степен (родител, брат/сестра или дете);
Инфекции, включително ХИВ, вирус на Епщайн-Бар, хепатит C;
Нарушения на имунната система, като прием на имуносупресивни лекарства след трансплантация на органи;
Автоимунни заболявания, включително възпалително заболяване на червата, ревматоиден артрит и други състояния, които причиняват дългосрочно възпаление и изискват имуносупресивни лекарства като лечение.

Как се диагностицира заболяването на лимфната система?

Както стана ясно, често лимфомите се развиват тихо, без проява на каквито и да е признаци. Подути лимфни възли могат да накарат човек да посети лекаря, който да се усъмни за лимфом.

Изследванията, които лекарите използват за диагностициране на лимфом, включват:

Кръвни изследвания

Те проверяват за признаци на заболяване, като анормални кръвни клетки или инфекции. Резултатите от тях могат да покажат високи нива на лактат дехидрогеназа (LDH), което се случва при лимфом.

Образни изследвания

Те могат да покажат признаци на ракови клетки в цялото тяло. Такива са компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс, PET или комбиниран PET-CT скенер.

Биопсия

При нея онколозите взимат тъкан от лимфни възли, за да го изследват за клетки. В някои случаи се налага и биопсия на костен мозък и/или аспирация, за да се установи дали в кръвта на пациента има лимфомни клетки.

Как се лекува лимфомът?

Освен биопсията на лимфни възли, се провеждат и допълнителни изследвания. Чрез тях лекарите определят стадия (обхвата) на лимфома, включително кръвни изследвания, биопсии на костен мозък и образни изследвания, като компютърна томография или PET скенер. Образните изследвания показват дали лимфомът се е разпространил в други части на тялото, например в далака и белите дробове.

За лечението определящи още са възраст, общо здравословно състояние, стадий и вид лимфом на пациента. Като е важно да знаете, че Ходжкиновия лимфом е един от най-лечимите видове рак.

Възможностите за лечение включват:

Химиотерапия;
Химиотерапия и лъчетерапия, насочени директно към лимфома;
Имунотерапия, като CAR T-клетъчна терапия, насочена към лимфомните клетки;
Трансплантация на стволови клетки.

За някои пациенти участието в клинично изпитване осигурява достъп до експериментални терапии. Ето защо, консултацията с правилните специалисти е от значение – те могат да насочат болните кое от проучванията е подходящо за тях.

Съвет от „Здраве и болест“:

Тъй като основният причинител на този вид рак остава неизвестен, няма реален начин за предотвратяването му. Въпреки това, познаването на рисковите фактори и симптомите са от решаващо значение за ранната диагностика и лечение. Ако имате фамилна анамнеза за лимфом, трябва да следите за симптоми и ходите редовно на профилактични прегледи. Причината е, че при малък брой пациенти съществува фамилен/генетичен риск.

Ако подозирате, че имате или сте изложени на риск от лимфом, говорете с личния си лекар. В зависимост от вашето физическо състояние, генетика и медицинска история, той може да ви назначи изследвания и насочи към хематолог.

Искате ли да получавате актуална информация за лечение на този и други онкологични проблеми? Регистрирайте в нашата платформа, попълвайки кратката форма. По този начин ще имате пълен достъп до всички статии на сайта. И получите персонализирани съвети, съобразени с вашето здравословно състояние и терапевтичните области, от които се интересувате.

Този текст има информативен характер и не замества консултацията със специалист.

Източници и допълнителна информация:

American Society of Hematology. (2026). Lymphoma. Health Library. Retrieved June 26, 2026, from https://www.hematology.org

Cleveland Clinic. (2026, June 5). Lymphoma. Health Library. Retrieved June 26, 2026, from https://my.clevelandclinic.org

Healthdirect Australia. (2025, March). Lymphoma. Health Library. Retrieved June 26, 2026, from https://www.healthdirect.gov.au

Лимфом – тихата „кръвна болест“