Понякога тялото реагира неочаквано – устните се подуват, клепачите натежават, кожата се усеща напрегната, а дишането става по-трудно. В такива моменти човек естествено мисли за алергия. Но не всяко подуване е алергична реакция.

Това състояние се нарича ангиоедем или оток на Квинке.

Ангиоедемът представлява внезапно подуване на определени части от тялото – най-често лицето, устните, езика, клепачите или гърлото – в резултат на натрупване на течност в дълбоките слоеве на кожата или лигавиците.
Оток може да се появи и по ръцете, краката, корема или половите органи. Развива се бързо – за минути или часове – и при правилна реакция преминава напълно.

Понякога обаче ангиоедемът може да се окаже по-сериозен, особено ако засяга дихателните пътища.
Затова е важно да го познаваме – не за да се страхуваме, а за да сме подготвени.

Ангиоедемът може да засегне хора от всяка възраст. При някои той е част от алергична реакция, а при други се появява без видима причина.

Основни причини и видове

Ангиоедемът има няколко форми според механизма, който го причинява.

Алергичен ангиоедем е най-разпространената форма.
Той се появява след контакт с алерген – храни като фъстъци, яйца, морски дарове, мляко, плодове; медикаменти като пеницилин, аспирин или ибупрофен; ужилвания от пчели или оси; както и контакт с латекс.
Организмът реагира чрез освобождаване на хистамин – вещество, което разширява кръвоносните съдове и увеличава тяхната пропускливост.
Резултатът е оток, който може да се съчетае с уртикария (копривна треска).

Медикаментозно индуциран ангиоедем се наблюдава при хора, които приемат ACE-инхибитори – лекарства за лечение на високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност.
Интересното е, че отокът може да се появи дори след години лечение, без предишни реакции.
Тук отговорен не е хистаминът, а натрупването на друго вещество – брадикинин, което разширява съдовете.

Наследствен ангиоедем (НАЕ) е по-рядка, но сериозна форма.
Той се дължи на вроден дефицит или неправилна функция на С1-инхибитор – белтък, който регулира възпалителните процеси в организма.
Когато този белтък липсва, организмът произвежда прекомерно количество брадикинин и настъпва оток.
НАЕ не е алергия и не реагира на антихистамини.
Пристъпите могат да се появят след травма, инфекция, стрес, операция, дори след зъболечение.

Идиопатичен ангиоедем е диагнозата, поставяна когато причината не може да се установи дори след изследвания.
Тези пациенти се проследяват дългосрочно, докато се открие потенциален провокатор.

Как протича ангиоедемът

Симптомите се развиват бързо – в рамките на минути или часове.
Обикновено започва с леко чувство за напрежение или затопляне в определена зона, след което кожата започва да се подува.
Най-често лицето и устните са първо засегнати.
Понякога се наблюдава подуване само от едната страна, което прави лицето несиметрично.

Кожата може да бъде бледа, гладка и опъната, без сърбеж, но с чувство на тежест.
При засягане на езика, мекото небце или гърлото се появяват дрезгав глас, затруднено говорене и преглъщане.
В тези случаи е възможно и запушване на дихателните пътища, което е спешно и изисква незабавна намеса.

При наследствен ангиоедем може да се появи подуване на корема с коликообразни болки, гадене, повръщане и подуване на коремната стена.
Тези симптоми често се бъркат с апендицит или чревно възпаление.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата се основава на клиничната картина и подробен разговор с пациента.
Лекарят изяснява кога и при какви обстоятелства се появява отокът – дали е свързан с определени храни, лекарства, ухапвания или физическо натоварване.
При повтарящи се епизоди се извършват лабораторни изследвания:
измерване на нивата на С1-инхибитор, С4-комплемент, както и алергологични тестове.

Точната диагноза е важна, защото лечението при различните форми е напълно различно – това, което помага при алергия, може да бъде безполезно при наследствена форма.

Лечение

Лечението на ангиоедем цели да намали отока, да предотврати повторение и да защити дихателните пътища.

При алергичен ангиоедем се прилагат антихистаминови препарати и кортикостероиди, които намаляват възпалението и ограничават отока.
При по-тежки случаи – особено когато е засегнато гърлото – се прилага адреналин и пациентът се хоспитализира.
След стабилизиране на състоянието се назначава изследване за откриване на причинителя, за да бъде той избягван в бъдеще.

При наследствен ангиоедем лечението е специфично.
Използват се медикаменти, които възстановяват или заместват липсващия С1-инхибитор, или блокират ефекта на брадикинин.
Някои пациенти приемат профилактични лекарства, за да предотвратят нови пристъпи.

Когато отокът е причинен от медикамент, лекарството трябва да се спре и да се замени с друго, което не предизвиква реакция.

Важно е след всеки пристъп пациентът да остане под лекарско наблюдение, тъй като отокът може да се разпространи или повтори в следващите часове.

Какво може да направи пациентът

Ангиоедемът изисква внимание, но не и паника.
Първото и най-важно нещо е да се познават собствените реакции.
Хората, които вече са преживели епизод, трябва да обсъдят със своя лекар изготвянето на индивидуален „спешен план“ – какви лекарства да носят със себе си и кога да потърсят помощ.

При първи симптоми – подуване на устните, езика или лицето – трябва да се приеме антихистамин, ако е предписан, и да се потърси лекарска помощ.
Ако има засягане на гърлото или задух, това е спешна ситуация и изисква незабавно повикване на медицински екип.

Пациентите с наследствена форма трябва винаги да уведомяват лекарите си преди операции или стоматологични процедури – тъканната травма може да предизвика оток.

Хората с доказан алергичен ангиоедем трябва да избягват конкретните провокатори.
В случай на хранителна алергия – четене на етикетите е задължително.
При лекарствена непоносимост – алергичната информация трябва да се отбележи в здравния картон.

Превенция и полезни съвети

Ангиоедемът не може винаги да се предотврати, но може да се контролира чрез разумни мерки.
Хората, които са имали епизод, трябва да бъдат внимателни при прием на нови лекарства и да информират медицинския си екип.
Поддържането на стабилен начин на живот – достатъчен сън, по-малко стрес, балансирано хранене – също играе важна роля.

При наследствени форми е важно да се избягват излишни физически натоварвания и травми, а преди хирургични интервенции се прилагат превантивни медикаменти.

Не е препоръчително да се употребява прекомерно алкохол, тъй като той разширява кръвоносните съдове и може да улесни появата на оток.
Същото важи и за тютюнопушенето – то засилва възпалителните процеси в организма.

Пациентите, преживели сериозен пристъп, трябва да обмислят носене на медицинска гривна или карта, в която е отбелязано състоянието им.

Запомнете

Внезапното подуване никога не бива да се подценява.
Дори когато изглежда безобидно, всяка такава реакция заслужава да бъде обсъдена с лекар.
Ранното разпознаване, добрата комуникация с медицинския екип и готовността за действие са най-сигурният път към спокойствието.

Ангиоедемът може да бъде изненада – но не и заплаха, ако го познавате.
И точно това знание е най-доброто лекарство.

Заключение

Ангиоедемът може да се появи внезапно и да предизвика тревога, но когато знаете какво стои зад тези реакции и как да действате, ситуацията става много по-управляема. Навременното разпознаване на симптомите, консултацията с лекар и добрата комуникация с медицинския екип са най-сигурните стъпки към защита и спокойствие.

Когато разбирате състоянието си, знаете какво го провокира и какви мерки да предприемете, ангиоедемът престава да бъде източник на страх и се превръща в нещо, което можете да контролирате. Ако желаете да получите повече персонализирана информация, актуални терапевтични възможности или допълнителни насоки според вашето състояние, можете да попълните кратката форма за регистрация. Това ще ви даде достъп до съдържание и препоръки, съобразени изцяло с вашите нужди.

Ангиоедем (оток на Квинке) – когато подуването не е просто алергия