Автор: д-р [Име на лекар] / Медицински преглед от: медицински екип на „Здраве и болест“

Последна актуализация: [Текуща дата]

Уринарната инконтиненция представлява загубата на контрол върху пикочния мехур. Тежестта на заболяването варира от случайно изпускане на урина при кашляне или кихане до внезапно и силно желание за уриниране, което не позволява на човек да отиде до тоалетната навреме. Среща се често с напредване на възрастта, като засяга ежедневието на хората. С някои просто промени в начина на живот и диетата, както и редовно проследяване, проблемът може да се контролира.

В тази статия ще откриете:

По кои симптоми да познаем различните видове уринарна инконтиненция?
Какво причинява уринарна инконтиненция?
Рискове при упорита уринарна инконтиненция
Фактори, увеличаващи риска от уринарна инконтиненция
Усложнения при неволно изпускане на урина
Как се диагностицира уриналната инконтиненция?
Какво е съвременното лечение на уринарна инконтиненция?
Начин на живот и домашни средства при уринална инконтиненция
Често задавани въпроси

По кои симптоми да познаем различните видове уринарна инконтиненция?

Основният симптом на уринарна инконтиненция е неволното изпускане или изтичане на урина. Кога и как това се случва зависи от вида на уринарната инконтиненция. Има пет различни вида уринарна инконтиненция. Кои са те:

Стрес инконтиненция

Това е най-често срещаният вид уринарна инконтиненция. Наблюдава се най-вече сред жени, които са родили или са преминали през менопаузата. При този вид инконтиненция има не психически стрес, а такъв, породен от физическия натиск на пикочния мехур. Когато той и мускулите, контролиращи урината, са подложени на внезапен допълнителен натиск, може да има неволно изпускане на урина.

Ето кои действия могат да предизвикат стрес инконтиненция:

кашляне, кихане или смях;
вдигане на тежки предмети;
упражнения.

Рефлекторна инконтиненция

Наричат я още ургична инконтиненция или „свръхактивен пикочен мехур“. Тя е вторият най-често срещан вид уринарна инконтиненция. Характеризира се с внезапно, неволно свиване на мускулната стена на пикочния мехур, което води до позив за уриниране, който не спира.

Когато човек има позив за уриниране, той разполага с много кратко време, преди урината да бъде освободена, независимо какво се опитва да направи. Поривът за уриниране при „свръхактивен пикочен мехур“ може да бъде причинен от:

рязка промяна в позицията;
звук на течаща вода;
секс, особено по време на оргазъм.

При този вид уринарна инконтиненция мускулите на пикочния мехур могат да се активират неволно поради увреждане на нервите, нервната система или мускулите на пикочния мехур.

Преливна инконтиненция

Този вид е по-често срещан при мъже с проблеми с простатната жлеза, увреден пикочен мехур или запушена уретра. Уголемената простатна жлеза може да запуши пикочния мехур. Следователно той не може да се изпразни, което води до малки количества изтичане на урина. Често пациентите ще се нуждаят от често уриниране и може да изпитат „дриблиране“ или постоянно капене на урина от уретрата.

Смесена инконтиненция

Тук болните имат симптоми както на стресова, така и на импулсивна инконтиненция.

Функционална инконтиненция

При функционална инконтиненция човек знае, че има нужда от уриниране, но не може да стигне до тоалетната навреме поради проблем с придвижването. Този вид е е по-разпространен сред възрастните хора.Чести причини за функционална инконтиненция включват:

объркване;
деменция;
проблеми със зрението или мобилността;
проблеми със сръчността, които затрудняват разкопчаването на панталоните;
депресия, тревожност или гняв могат да доведат до нежелание за използване на тоалетната.

Пълна инконтиненция

При този вид уринарна инконтиненция човек изпуска урина непрекъснато или има периодично неконтролируемо изпускане на големи количества урина. Болният може да има вроден проблем, например да е роден с недъг. Може да има нараняване на гръбначния мозък или пикочната система, или да е с дупка или фистула между пикочния мехур и вагината, например.

Какво причинява уринарна инконтиненция?

Рискът от уринарна инконтиненция е по-висок, ако пациентът е:

бременна жена или вече има едно раждане;
с наднормено тегло или затлъстяване;
със запек;
с уголемена простата;
с инфекция на пикочните пътища;
с проблеми с мобилността и не може бързо да стигне до тоалетната.

Други рискови фактори за уринарна инконтиненция включват:

операция за отстраняване на част или цялата простата;
хистеректомия (отстраняване на матката);
състояние, което засяга нервите или мускулите;
някои други здравословни състояния, като диабет или продължителна (хронична) кашлица;
някои лекарства.

Рискове при упорита уринарна инконтиненция

Уринарната инконтиненция може да бъде и персистиращо състояние, причинено от основни физически проблеми или промени, включително:

Бременност: Хормоналните промени и увеличеното тегло на плода могат да доведат до стресова инконтиненция.
Раждане: Вагиналното раждане може да отслаби мускулите, необходими за контрол на пикочния мехур, и да увреди нервите на пикочния мехур и поддържащата тъкан. Това води до увисване (пролабиране) на тазовото дъно. При пролапс пикочният мехур, матката, ректумът или тънките черва могат да бъдат избутани надолу от обичайното си положение, изпъквайки във влагалището.
Промени с възрастта: Стареенето на мускула на пикочния мехур може да намали капацитета на пикочния мехур за съхранение на урина. Също така, неволните контракции на пикочния мехур стават по-чести с напредване на възрастта.
Менопауза: След менопаузата жените произвеждат по-малко естроген. Този хормон помага за поддържане на здрава лигавица на пикочния мехур и уретрата. Влошаването на тези тъкани може да влоши инконтиненцията.
Уголемена простата: Този проблем се среща особено при по-възрастните мъже. Инконтиненцията произтича от уголемяване на простатната жлеза, състояние, което е по-известно като доброкачествена простатна хиперплазия.
Рак на простатата: При мъжете стресовата или импулсивната инконтиненция може да бъде свързана с нелекуван рак на простатата. Но по-често инконтиненцията е страничен ефект от лечението на рак на простатата.
Запушване: Тумор по протежение на пикочните пътища може да блокира нормалния поток на урина. Това води до преливна инконтиненция. Пикочните камъни – твърди маси, подобни на камъни, които се образуват в пикочния мехур, понякога причиняват изтичане на урина.
Неврологични нарушения: Множествена склероза, болест на Паркинсон, инсулт, мозъчен тумор или травма на гръбначния стълб могат да повлияят на нервните сигнали, участващи в контрола на пикочния мехур. И така да причинят уринарна инконтиненция.

Фактори, увеличаващи риска от уринарна инконтиненция

Те включват:

Пол: Жените са по-склонни да имат стресова инконтиненция. Мъжете, които имат проблеми с простатната жлеза, обаче са изложени на повишен риск от позивна и преливна инконтиненция.
Възраст: С напредване на възрастта мускулите на пикочния мехур и уретрата губят част от силата си. Промените с възрастта намаляват количеството, което пикочният мехур може да побере, и увеличават шансовете за неволно отделяне на урина.
Наднормено тегло: Излишното тегло увеличава натиска върху пикочния мехур и околните мускули. Това ги отслабва и позволява на урината да изтича при кихане и кашляне.
Тютюнопушене: Употребата на тютюн може да увеличи риска от уринарна инконтиненция.
Фамилна анамнеза: Ако близък член на семейството има уринарна инконтиненция, особено позивна инконтиненция, рискът от развитие на състоянието е по-висок.
Някои заболявания: Както стана ясно по-горе, неврологично заболяване или диабет могат да увеличат риска от инконтиненция.

Усложнения при неволно изпускане на урина

Усложненията на хроничната уринарна инконтиненция включват:

Кожни проблеми: Обриви, кожни инфекции и рани могат да се развият от постоянно мокра кожа.
Инфекции на пикочните пътища: Инконтиненцията увеличава риска от повтарящи се инфекции на пикочните пътища.
Въздействие върху личния живот: Уринарната инконтиненция може да повлияе на социалните, професионалните и личните взаимоотношения на засегнатите от нея.

Как се диагностицира уриналната инконтиненция?

Начините за диагностициране на уринарна инконтиненция включват:

Дневник на пикочния мехур: Болният трябва да записва колко пие, кога се случва уринирането, колко урина произвежда и най-вече да знае точния брой на епизодите на инконтиненция. Това става чрез водене на дневник – в тефтер или в приложение на телефона.
Физически преглед: Лекарят може да прегледа влагалището на жената и да провери силата на мускулите на тазовото й дъно. Той може да прегледа ректума при мъжа и да определи дали простатната жлеза е уголемена.
Анализ на урината: Извършват се тестове за признаци на инфекция и аномалии.
Кръвен тест: С изследването на кръвта може да се оцени бъбречната функция.
Измерване на остатъчна урина след уриниране (PVR): Това оценява колко урина остава в пикочния мехур след уриниране.
Ултразвук на таза: Предоставя на лекаря снимка и може да помогне за откриване на аномалии.
Стрес тест: На пациента бива приложен внезапен натиск, докато лекарят наблюдава за загуба на урина.
Уродинамично изследване: Това определя различни фактори, като например измерване на тонуса и контракциите на мускула на пикочния мехур, докато се пълни, и дали има анормални контракции, намален капацитет на пикочния мехур, слаб или хипотоничен пикочен мехур, контракции на сфинктера и налягане при различни нива на пълнене.
Цистограма: Тя се прави с рентген, като в края на процедурата лекарят има изображение на пикочния мехур.
Цистоскопия: Цистоскопията е процедура, при която тънка тръба с леща в края се вкарва в уретрата. Лекарят може да види всякакви аномалии в пикочните пътища.

Какво е съвременното лечение на уринарна инконтиненция?

Лечението нЗяяа уринарна инконтиненция зависи от няколко фактора. Например вида на инконтиненцията, възрастта на пациента, общото здравословно и психическото състояние.Има няколко основни неща що се отнася до лечението на загубата на контрол над пикочния мехур. Това са:

Лекарства за уринарна инконтиненция

Ако се използват лекарства за неволното изпускане на урина, това обикновено е в комбинация с други техники или упражнения.

Следните лекарства се предписват за лечение на уринарна инконтиненция:

Бета-3 агонисти: Те могат да успокоят свръхактивния пикочен мехур и да помогнат на пациентите с императивна инконтиненция.
Локален естроген: Той може да подсили тъканта в уретрата и вагиналната област и да намали някои от симптомите.
Имипрамин (Тофранил): Това е трицикличен антидепресант, който също се препоръчва.

Медицински изделия при уринална инконтиненция

Следните медицински изделия са предназначени за жени.

Уретрални вложки: Жената поставя устройството преди активност и го изважда при уриниране.
Песар: Песарът е твърд пръстен, който се поставя във вагината и се носи през целия ден. Той помага за задържане на пикочния мехур и предотвратява изтичане.
Радиочестотна терапия: Тъканта в долните пикочни пътища се нагрява. Обикновено е по-твърда, когато заздравее, което често води до по-добър контрол на уринирането.
Ботокс (ботулинов токсин тип А): Ботокс се инжектира в мускула на пикочния мехур, което може да помогне на хора със свръхактивен пикочен мехур.
Обемни агенти: Инжектирани в тъкан около уретрата, те помагат за задържането на уретрата затворена.
Стимулатор на сакралния нерв: Имплантира се под кожата на седалището. Проводник го свързва с нерв, който преминава от гръбначния мозък до пикочния мехур. Проводникът излъчва електрически импулс, който стимулира нерва, помагайки за контрола на пикочния мехур.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение е опция за пациента, ако други терапии не работят. Жените, които планират да имат деца, трябва да обсъдят хирургическите възможности с лекар, преди да вземат решение.

Ето какво включва хирургичното лечение при уринална инконтиненция:

Слинг процедури: Под шийката на пикочния мехур се поставя мрежа, за да се поддържа уретрата и да се спре изтичането на урина.
Колпосуспензия: Повдигането на шийката на пикочния мехур може да помогне за облекчаване на стрес инконтиненция.
Изкуствен сфинктер: Може да се постави изкуствен сфинктер или клапа, за да се контролира потокът на урина от пикочния мехур в уретрата.

Има и други опции като поставяне на:

Уринен катетър: Уринарният катетър е торбичка, което се свързва с тръба за пикочния мехур, за да събира урината. Препоръчва се при по-възрастни хора, които имат проблеми с подвижността. Но не бива да се позлва дълго време, защото може да се появят инфекции.
Абсорбиращи подложки: Има широка гама от абсорбиращи подложки се предлагат в аптеки, дрогери, супермаркети и онлайн.

Начин на живот и домашни средства при уринална инконтиненция

Проблемите с изтичането на урина може да изискват допълнителни грижи. Болните и техните близки трябва да направят някои промени, за да контролират състоянието си и намалят стреса, продиктуван от проблема.Ето конкретни промени в ежедневието, които помагат при неволно изпускане на урина:

Специални упражнения

Упражненията за тазовото дъно, известни още като упражнения на Кегел, помагат за укрепване на уринарния сфинктер и мускулите на тазовото дъно, което помага за контрол на уринирането.

Тренировка на пикочния мехур

Отлагане на събитието: Целта е да се контролира позивът. Пациентът се научава как да отлага уринирането, когато има позив за това.

Двойно уриниране: Това включва уриниране, изчакване за няколко минути и след това повторно уриниране.

Разписание на тоалетната

Болният планира посещения на тоалетната през деня, например на всеки два часа. Този вид тренировка за пикочния мехур помага на пациента постепенно да възвърне контрола над пикочния си мехур.

Грижа за кожата след уриниране

Проблемите с изтичане на урина, независимо дали при по-млади или възрастни, водят до раздразнение на кожата. Затова е хубаво болните да:

Използват кърпа за почистване и се къпят редовно;
Оставят кожата да изсъхне добре преди да се преоблекат;
Избягват честото миене с козметика, защото това може да понижи естествените защитни сили на тялото срещу инфекции на пикочния мехур.
Ползват защитен крем, като вазелин или какаово масло, за да предотвратят раздразнение на кожата.

При императивна или нощна инконтиненция, тоалетната трябва да е по-удобна. Ето как:

Преместете всички килими или мебели, в които може да се спънете или сблъскате по пътя към тоалетната.
Използвайте нощна лампа, за да осветите пътя си и да намалите риска от падане.

Ако имате функционална инконтиненция, може:

Да държите тоалетка до леглото в спалнята си.
Да монтирате повдигната тоалетна чиния.
Да разширите съществуващата врата на банята.

Често задавани въпроси

Споделяме отговори на най-често задаваните от Вас въпроси, свързани с уринарната инконтиненция.

Въпрос: Кои са начините за справяне с уринарната инконтиненция?

Отговор: Един от основните начини за справяне с уринарната инконтиненция е редовното изпълнение на упражнения за мускулите на тазовото дъно, известни като упражнения на Кегел. Те подпомагат укрепването на тазовата мускулатура и подобряването на контрола върху уринирането. Отказът от тютюнопушене, поддържането на здравословно тегло и балансираният хранителен режим също могат да допринесат за облекчаване на симптомите. Подходящите мерки зависят от вида и причината за инконтиненцията и е препоръчително да бъдат обсъдени с лекар.

Въпрос: Какви са признаците, че нещо не е наред с пикочния мехур?

Отговор: Възможните признаци за проблем с пикочния мехур включват затруднено или болезнено уриниране, чести и внезапни позиви, неволно изпускане на урина, често събуждане през нощта за посещение на тоалетната, усещане за непълно изпразване на пикочния мехур и болка в областта на таза. При появата на подобни симптоми е препоръчително да се консултирате с личния си лекар или с уролог.

Въпрос: Какво се приема при неволно изпускане на урина?

Отговор: Лечението на уринарната инконтиненция зависи от нейния вид, причината за възникването ѝ и общото здравословно състояние на пациента. Необходима е консултация с уролог, който може да назначи подходяща терапия. В определени случаи се използват лекарства за отпускане на мускулатурата и намаляване на свръхактивността на пикочния мехур, а при някои жени след менопауза може да бъде обсъдена локална терапия с естроген. Хранителни добавки и растителни екстракти не трябва да заменят назначеното лечение и е добре да се приемат само след консултация с лекар.

Въпрос: Има ли домашни или народни средства при неволно изпускане на урина?

Отговор: Уринарната инконтиненция е често срещан проблем, за чието облекчаване понякога се използват различни билки и средства от народната медицина. Ефективността и безопасността им обаче невинаги са доказани, а някои продукти могат да взаимодействат с лекарства или да бъдат неподходящи при определени заболявания. Домашните средства не трябва да отлагат медицинския преглед или да заменят предписаното лечение. Преди да започнете употребата на билки, отвари или хранителни добавки, задължително се консултирайте с лекуващия Ви лекар.

Съдържанието в тази статия има изцяло информативен характер и не замества професионална медицинска консултация, диагностика или лечение. Винаги се обръщайте към квалифициран лекар за интерпретация на вашите изследвания.

Ако желаете да получите повече персонализирана информация и за други заболявания на уриналния тракт, може да се регистрирате в нашата платформа. За целта трябва да попълните кратката форма за контакт. Така ще получите съдържание, съобразено с вашето състояние и нужди.

Източници:

Българско Урологично Дружество

Health Direct

Mayo Clinic

News Medical Life Sciences

Уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина)