Прееклампсия

Какво представлява прееклампсията?

Прееклампсията е състояние, което засяга някои бременни жени, най-често след 20-та гестационна седмица или в периода малко след раждането. То се характеризира с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината, което показва, че организмът не функционира напълно нормално по време на бременността.

В повечето случаи прееклампсията протича леко, но понякога може да стане сериозна и да засегне както майката, така и бебето. Затова редовните прегледи по време на бременността са изключително важни.

Симптоми на прееклампсия

В ранните етапи прееклампсията обикновено няма ясно изразени симптоми. Най-често първите признаци – високото кръвно налягане и белтъкът в урината – се установяват по време на рутинните прегледи.

С напредване на състоянието могат да се появят:

• силно главоболие;
• замъглено зрение, проблясъци или петна пред очите;
• болка в горната част на корема, особено под ребрата;
• гадене и повръщане;
• внезапно подуване на лицето, ръцете, краката или глезените;
• рязко покачване на теглото за кратък период;
• общо неразположение.

Тези симптоми не бива да се подценяват. Ако се появят, е важно да се потърси медицинска помощ незабавно.

Кои жени са в по-висок риск?

Рискът от прееклампсия е по-висок при жени, които:

• имат високо кръвно налягане преди бременността;
• страдат от диабет или бъбречно заболяване;
• имат автоимунно заболяване, например лупус;
• са имали прееклампсия при предишна бременност.

Допълнителни фактори, които също могат да повишат риска, са:

• първа бременност;
• възраст над 40 години;
• наднормено тегло или затлъстяване;
• бременност с близнаци или повече бебета;
• повече от 10 години от последната бременност;
• фамилна обремененост.

Когато има повече от един рисков фактор, вероятността за развитие на прееклампсия нараства. При част от жените с повишен риск лекарят може да препоръча прием на ниска доза аспирин след 12-та гестационна седмица, за да се намали рискът.

Каква е причината за прееклампсията?

Точната причина за прееклампсията не е напълно изяснена, но се смята, че е свързана с проблем в развитието на плацентата.

Плацентата е органът, който осигурява връзката между майката и бебето. Чрез нея кислородът и хранителните вещества преминават към плода, а отпадните продукти се отвеждат обратно към организма на майката.

За да може бебето да се развива нормално, плацентата трябва да получава достатъчно кръв. При прееклампсия се смята, че този процес е нарушен още в ранните седмици на бременността, когато кръвоносните съдове, снабдяващи плацентата, не се развиват напълно нормално.

В резултат плацентата не получава достатъчно кръв, а това може да доведе до отделяне на вещества, които влияят върху кръвоносните съдове на майката. Така се стига до повишаване на кръвното налягане, а бъбреците могат да започнат да пропускат белтък в урината.

Как се поставя диагнозата?

Прееклампсията най-често се установява по време на редовните прегледи през бременността. Именно затова проследяването при акушер-гинеколог или акушерка е толкова важно.

По време на рутинните консултации се следят два основни показателя:

• кръвното налягане;
• наличието на белтък в урината.

Измерване на кръвното налягане

Кръвното налягане показва с каква сила кръвта притиска стените на кръвоносните съдове. То се измерва с апарат и се отчита с две стойности:

• систолично налягане – горната граница, когато сърцето изтласква кръвта;
• диастолично налягане – долната граница, когато сърцето се отпуска.

Например, стойност 120/80 mmHg означава 120 систолично и 80 диастолично налягане.

По време на бременност за високо кръвно налягане обикновено се приема:

• 140 mmHg или повече за горната граница;
• 90 mmHg или повече за долната граница.

Еднократно повишена стойност не винаги означава прееклампсия, но когато високото кръвно се комбинира с белтък в урината или други симптоми, това вече е сериозен сигнал за допълнителна оценка.

Изследване на урината

По време на почти всеки преглед през бременността се изследва и урина. Това е бърз и лесен начин да се провери дали в нея има белтък.

Често се използва тест-лента, която променя цвета си при наличие на белтък. Ако резултатът е положителен, може да се назначи допълнително лабораторно изследване.

Кръвни изследвания

При съмнение за прееклампсия лекарят може да назначи и кръвни изследвания. В някои случаи се изследва плацентарен растежен фактор (PlGF), който може да помогне да се прецени колко вероятно е състоянието.

Могат да бъдат назначени и изследвания за проследяване на:

• бъбречната функция;
• чернодробната функция;
• общото състояние на майката.

Допълнителни изследвания в болница

Ако диагнозата бъде потвърдена или има сериозно съмнение за прееклампсия, може да се наложи насочване към болница за по-задълбочена оценка и по-често проследяване.

В зависимост от тежестта на състоянието може да са необходими:

• по-често измерване на кръвното налягане;
• повторни изследвания на урина и кръв;
• проследяване на бъбречната и чернодробната функция;
• наблюдение на растежа и състоянието на бебето.

При по-леките случаи наблюдението може да продължи амбулаторно, но при по-тежки се налага болничен престой.

Как влияе на бебето?

Прееклампсията може да намали притока на кръв към плацентата. Това означава, че бебето може да получава по-малко кислород и хранителни вещества, отколкото са му нужни.

Най-честият проблем е забавен растеж в утробата. Това състояние обикновено се установява по време на редовните прегледи и ехографии, когато се следят:

• растежът на бебето;
• количеството околоплодни води;
• сърдечната дейност и движенията му.

Ранното откриване позволява по-добро проследяване и навременно вземане на решения за безопасността на бебето.

Как се лекува прееклампсията?

Ако бъде установена прееклампсия, бременната жена се проследява внимателно, а в някои случаи се налага и болнично лечение.

Обикновено се следят:

• кръвното налягане;
• урината;
• кръвните показатели;
• състоянието на бебето.

Единственият окончателен начин за овладяване на прееклампсията е раждането на бебето. В зависимост от тежестта на състоянието и гестационната седмица лекарите преценяват кога е най-безопасно да се предизвика раждането.

В много случаи това се случва около 37–38 гестационна седмица, но при по-тежки форми може да се наложи по-ранно раждане.

До тогава може да се прилагат лекарства за:

• контрол на кръвното налягане;
• намаляване на риска от усложнения.

Раждането може да бъде предизвикано или да се извърши чрез цезарово сечение според конкретния случай.

Защо прееклампсията е сериозна?

Ако не бъде открита и проследена навреме, прееклампсията може да доведе до сериозни усложнения както за майката, така и за бебето.

Възможните усложнения включват:

• забавен растеж на плода;
• преждевременно раждане;
• увреждане на органи при майката;
• еклампсия – състояние с гърчове;
• HELLP синдром – тежко нарушение, засягащо черния дроб и кръвосъсирването;
• инсулт.

Тези състояния са по-редки, но изискват спешна медицинска намеса.

Редовните прегледи по време на бременността са най-добрият начин за ранно установяване и контрол на състоянието. При навременна диагноза и правилно лечение прогнозата обикновено е добра.Ако желаете да получите повече персонализирана информация, насоки или да разберете какви терапевтични възможности са налични, можете да попълните кратката форма за контакт. Така ще получите съдържание, съобразено с вашето състояние и нужди.