Бронхиална астма: Причини, симптоми, диагностика и съвременно лечение

Автор: Медицински екип на МЦ „Конвекс“

Медицинска редакция: Проф. Д-р Коста Костов – специалист по белодробни болести

Последна медицинска проверка: 14. 09. 2026
Източници: Българско дружество по белодробни болести, Национален статистически институт, Национален институт по обществено здраве и анализи, NCBI, WHO, GINA 2026, IHME
Последна актуализация: 16. 09. 2026

Какво е бронхиална астма?

Астмата е хронично (продължително) възпалително заболяване на дихателните пътища, засягащо предимно бронхите и бронхиолите. Заболяването е многостранно с различни причини, прояви и ход при всеки човек. Характеризира се с повишена чувствителност на бронхите (бронхиална хиперреактивност) и променливо ограничение на въздушния поток. При въздействие на определени провокиращи фактори може да възникне астматичен пристъп, който е комбинация от свиване на бронхите, възпаление и оток на лигавицата и повишено образуване на слуз.

Симптоми като задух, кашлица, свиркащо дишане и стягане в гърдите са характерни за астмата. В повечето случаи стеснението на дихателните пътища е обратимо спонтанно или се подобрява след подходящо лечение.

Освен бронхите и бронхиолите, астмата засяга и:

• Дихателни мускули (диафрагма и междуребрени мускули): Поради затруднено издишване те се натоварват извънредно, за да доставят кислород в тялото. Това води до мускулно изтощение и усещане за умора и болка в областта на гърдите;
• Сърдечно-съдова система: Тежките пристъпи понижават кислорода в кръвта. За да компенсира, сърцето се претоварва и ускорява пулса си, за да помогне на останалите органи.

Симптоми на астма при деца и възрастни

Симптомите на астмата могат да бъдат различни при всеки човек. Най-чести и ранни симптоми са:

• продължителна кашлица, особено през нощта;
• свиркащо или хриптящо дишане;
• задух и затруднено дишане;
• стягане или тежест в гърдите, което затруднява поемането на въздух.

Характерно за възрастните е умора – силно изтощаване при обичайни физически натоварвания, а при децата – раздразнение и чести инфекции.

В началото симптомите протичат на периоди – идват и си отиват. Понякога те внезапно се засилват и могат да доведат до астматичен пристъп.

Оплакванията често са по-изразени:

• през нощта;
• рано сутрин;
• при физическо натоварване.

При някои хора симптомите се появяват или влошават при настинка, промяна на времето, контакт с прах, дим и други дразнители. Сред честите отключващи фактори са още полени от треви и дървета, козина и пера от животни, силни аромати и парфюми.

Симптомите могат да станат постоянни (хронични), когато възпалението на дихателните пътища продължава дълго време. Това може да се случи при липса на подходящо лечение или при продължително излагане на дразнители. Настъпват структурни промени в дихателните пътища и ефектът от лекарствата намалява.

Кога да посетите пулмолог при съмнение за астма?

Ако имате някой от следните симптоми и все още нямате поставена диагноза:

• Честа суха кашлица, която се появява или се засилва през нощта, рано сутрин или след физическо натоварване;
• Повтарящо се свирене или хриптене в гърдите, особено при издишване;
• Усещате задух, стягане или тежест в гърдите.

Трябва да се консултирате с лекар, ако имате поставена диагноза, но:

• Симптомите се засилват;
• Изпитвате умора;
• Усещате, че лечението не действа и имате нужда от по-честа употреба на медикаменти.

Важно: Трябва да знаете, че тези симптоми могат да се срещат и при други заболявания.

Признаци на тежък астматичен пристъп: Кога е спешно?

Трябва да познавате добре признаците на тежък астматичен пристъп. Това са:

• Силен задух;
• Невъзможност да довършите изречение;
• Силна умора, объркване;
• Липса или минимално подобрение от бързодействащия (спасителен) инхалатор.

Незабавно се обадете на 112. Не чакайте симптомите да отшумят сами!

Колко често се среща астмата и кого засяга?

Астмата е едно от най-разпространените хронични заболявания в световен мащаб и може да засегне хора от всички възрастови групи (деца и възрастни). Но преобладава повече при децата. Наблюдава се по-често в развитите и силно урбанизираните страни, като за това допринасят фактори от околната среда и начинът на живот. От заболяването страдат над 360 милиона души по света. То се асоциира с голяма смъртност – над 440 000 случая всяка година, предимно в развиващите страни, където много случаи остават недиагностицирани, а достъпът до съвременно лечение все още е сериозен проблем.

• Деца: Астмата засяга около 10% от децата, като така се нарежда сред най-често срещаните хронични заболявания при децата. По-често са засегнати момчетата, отколкото момичетата.
• Възрастни: С напредването на възрастта разпространението на заболяването намалява, като се среща по-често при жените, при които протича по-тежко и се нуждаят от болнично лечение.

В България броят на хората с астма надхвърля 400 000 души. Един на всеки 16 българи живее с това заболяване. При много хора астмата започва още в ранното детство, обикновено преди 5-годишна възраст. Докато при децата честотата в България се увеличава на 10% (като боледуват два пъти повече момчетата), то при възрастното население честотата е около 5%, като по-често са засегнати жените.

Животът в градска среда може да повиши риска от астма, тъй като замърсеният въздух и натовареният трафик могат да провокират или засилят симптомите. Райони, в които се наблюдава по-високо замърсяване на въздуха, са Стара Загора-област, Перник-област, Гълъбово, Димитровград, София-град, Пловдив-град.

Причини за появата на астма и рискови фактори

Причините за астма са комплексни и не се дължат само на един единствен фактор. Астмата е комбинация от наследствена предразположеност и фактори от околната среда. Развитието на астма е свързано с влиянието на множество гени.

1. Генетични фактори

• Наследственост: Рискът от развитие на астма е по-висок, ако родител, брат или сестра имат астма или алергии.
• Алергична предразположеност: Наличието на други алергични заболявания, като екзема, ринит, атопичен дерматит, хранителни алергии или сенна хрема, може да увеличи вероятността от развитие на астма.

2. Въздействие на рискови фактори

От вътреутробното развитие и през целия живот на индивида, тези фактори могат да доведат до развитие на астма. Такива са:

• Алергени: Наследствена склонност на организма да образува специфични IgE антитела при контакт с обичайни алергени от околната среда като полени, домашен прах, акари, гъбички, животински косми и други;
• Градска среда: По-честото срещане на астма в градовете вероятно е свързано с начина на живот и съчетанието от различни фактори на средата;
• Влияние в ранна възраст: Заболявания на майката, преждевременното раждане, ниското тегло при раждане, контактът с тютюнев дим, замърсен въздух, както и различни инфекции могат да окажат влияние върху развитието на белите дробове и да повишат риска от астма;
• Фактори от околната среда: Излагането на алергени и дразнещи вещества, като домашни прахови акари, плесени, замърсен въздух, химикали, изпарения и прах, също може да допринесе за развитието на астма;
• Диета по време на бременност и кърмене: Дефицит на витамин Д може да допринесе за развитие на астма, докато прием на витамини Д, С и цинк могат да предотвратят развитието ѝ;
• Телесно тегло: Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с по-висока вероятност от развитие на астма както при деца, така и при възрастни;
• Медикаменти: Аспирин и други нестероидни противовъзпалителни, лекарства за лечение на стомашна киселинност;
• Условията на работното място: Могат да доведат до развитие на професионална астма.

3. Тригери

Това са факторите от средата, които предизвикват астматичен пристъп при вече развито заболяване. Като алергени, иританти, инфекции, физическо натоварване, сух и студен въздух, замърсен въздух, медикаменти, стрес, хормонални въздействия, съпътстващи заболявания.

Какво се случва в организма при заболяването?

Основните механизми при астма включват възпаление, бронхиална хиперреактивност, обратима обструкция на въздушния поток и структурни промени в бронхиалната стена.

При предразположени хора контактът с алергени или други дразнители активира имунната система. При алергичната астма важна роля има Th2-типът имунен отговор – активиране на Т-лимфоцити, при който се отделят цитокини (като IL-4, IL-5 и IL-13) – вещества, с които клетките си комуникират. Те стимулират образуването на антитела от тип IgE и активират еозинофили и мастоцити. При повторен контакт с алергена IgE-медиираната активация на мастоцитите води до освобождаване на медиатори като хистамин и левкотриени. Тези вещества предизвикват свиване на гладката мускулатура на бронхите (бронхоспазъм), оток на бронхиалната лигавица и повишено образуване на гъст секрет. Така луменът на дихателните пътища се стеснява и въздухът преминава по-трудно, особено при издишване.

При астмата се наблюдава и бронхиална хиперреактивност – бронхите реагират прекомерно на стимули, които при здрави хора обикновено не предизвикват значимо свиване. Такива фактори могат да бъдат студен въздух, физическо натоварване, тютюнев дим, замърсители, инфекции и различни алергени.

При продължително или недостатъчно контролирано възпаление могат да настъпят структурни промени в стената на бронхите, известни като ремоделиране на дихателните пътища. Те включват удебеляване на базалната мембрана, увеличаване на масата на гладката мускулатура, разрастване на кръвоносните съдове и повишено образуване на слуз. Тези промени могат постепенно да допринесат за по-трайно ограничение на въздушния поток.

Видове астма: Алергична, неалергична и професионална

Клинични фенотипове на астмата

• Алергична (атопична): Най-разпространеният вид астма – 80-85%, която започва в ранното детство и лесно се диагностицира, тъй като се среща при хора с доказана алергия. Представлява свръхреакция на имунната система към иначе безвредни вещества от околната среда, като полени, домашен прах, акари, гъбички, животински косми и други. При вдишване на алерген в бронхите бързо се задейства имунен отговор и се произвежда прекомерно количество IgE антитела (имуноглобулин Е), водещо до основните симптоми (кашлица, задух, хрипове и стягане) и затруднено дишане;
• Неалергична (неатопична): Честотата ѝ е 15-20%, обикновено се развива в по-късна възраст и се среща при хора без доказани алергии, като симптомите са по-тежки, продължителни и постоянни. Възниква след физическо усилие, непоносимост към аспирин (аспиринова астма) и други медикаменти, след прекарана инфекция и продължително излагане на различни фактори и тригери;
• Смесени форми: Комбинация от алергична и неалергична форми;
• Професионална астма: Тя е подвид, развива се в резултат на въздействието на вредни фактори в работната среда, като прах, химикали, газове или алергени.

Според тежестта:

• Лека астма: Контролира се добре с минимално лечение – често с противовъзпалителен инхалатор, който използвате само при нужда;
• Умерена астма: Възпалението е по-активно. За да дишате спокойно и без ограничения, се нуждаете от редовно, ежедневно поддържащо лечение (обикновено комбиниран инхалатор сутрин и вечер);
• Тежка астма: Тя е упорита. Симптомите и пристъпите могат да се появят дори когато вземате най-силните инхалатори в максимални дози. Често изисква допълнително модерно лечение, включително и биологично.

Как се диагностицира астма?

Диагноза астма се поставя от лекар въз основа на оплакванията, медицинската история, физикалния преглед и изследванията на дишането. Понякога са необходими и допълнителни изследвания, за да се потвърди диагнозата.

Как протича диагностиката?

1. Разговор с лекаря: Лекарят ще ви попита за симптоми като кашлица, задух, свирене или хриптене в гърдите и усещане за стягане в гърдите. Важно е да споделите колко често се появяват оплакванията, кога се засилват и дали имате алергии или близки роднини с астма или алергични заболявания.
2. Физикален преглед: Лекарят ще ви прегледа и ще преслуша белите ви дробове, за да установи наличие на хрипове или други шумове.
3. Функционално изследване на дишането – спирометрия: По време на изследването вдишвате и издишвате въздух през специален апарат за измерване на обема въздух и скоростта на издишване.
4. Бронходилататорен тест: Спирометрията се повтаря след вдишване на лекарство, което разширява дихателните пътища (бронходилататор). Така се проверява дали стеснението на дихателните пътища е обратимо след приема на лекарството.
5. Допълнителни изследвания: Ако е необходимо, лекарят може да назначи и други изследвания – например тестове за алергии, кръвни тестове, рентген, измерване на азотния оксид в издишания въздух (FeNO), бронхопровокационен тест и други.

Важно: Симптомите на астма могат да се променят във времето и понякога изследванията са нормални, когато нямате оплаквания. Затова лекарят преценява резултатите от всички изследвания заедно с вашите симптоми и медицинска история.

Диференциална диагноза: С какво може да се сбърка астмата?

Симптоми при астма могат да се срещат и при други заболявания. Най-честите от тях са:

С белодробен характер:

• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): Среща се при пушачи и хора над 40 години. Причинява подобно затруднено дишане, но то е постоянно, докато при астмата се проявява на пристъпи;
• Бронхит или инфекции: При деца и възрастни вирусите често причиняват същата кашлица и хрипове в гърдите.

С извънбелодробен характер:

• Сърдечни проблеми: Болното сърце също може да предизвика тежък задух;
• Киселини (ГЕРБ): Връщането на стомашни киселини дразни гърлото и може да причини упорита нощна кашлица;
• Механична пречка: Инхалиране на чуждо тяло – инхалаторите тук не помагат;
• Панически атаки и тревожност: Силният стрес често води до учестено дишане и чувство за задушаване.

Съвременно лечение на астма: Лекарства и инхалатори

Тъй като астмата е нелечимо заболяване, лечението е продължително, до живот и се адаптира в зависимост от промяната на симптомите в хода на заболяването. То е комплексно и включва промяна в начина на живот, избягване излагането на тригери и прием на медикаменти.

Използват се два основни вида медикаменти:

1. Поддържащо лечение (лекарства за контрол на астмата)

Приемат се редовно, дори при липса на симптоми – намаляват възпалението и предотвратяват появата на симптоми или пристъпи.

• Инхалаторни кортикостероиди: Това са най-важните лекарства за контрол. Те намаляват отока и слузта в дихателните пътища. Приемат се в минимални, безопасни дози;
• Комбинирани инхалатори: Съдържат кортикостероид и лекарство с удължено освобождаване за разширяване на бронхите. Те поддържат дихателните пътища отворени през целия ден;
• Таблетки (левкотриенови антагонисти): Понякога се изписват като допълнение (често при деца или при астма, свързана с алергии/сенна хрема).

2. Спасително лечение (лекарства за бързо облекчаване на пристъпите)

Използват се при поява на симптоми като задух, свирене или стягане в гърдите. Те действат бързо и помагат за облекчаване на пристъпа.

• Бързодействащи инхалатори (бронходилататори): Използват се само при пристъп, задух, кашлица или преди физическо натоварване (ако е препоръчано от лекар).

Важно: Ако ви се налага да ползвате спасителния си инхалатор повече от 2 пъти седмично, това е знак, че астмата ви не е добре контролирана и поддържащото лечение трябва да се промени.

• Биологична терапия: Само при пациенти с тежка астма. Тя блокира конкретни молекули, причиняващи алергичното възпаление.

Самоконтрол и други препоръки:

• Избягвайте тригерите: Разберете какво отключва пристъпите ви (домашен прах, полени, цигарен дим, студен въздух, домашен любимец, тежки физически усилия и др.) и го избягвайте.
• Правилната техника на инхалиране: Помолете вашия лекар да ви обучи как да използвате инхалатора.
• Поддържайте качеството на въздуха: Използвайте филтри за пречистване, овлажнители, влагоабсорбатори при поява на влага и мухъл в помещенията.
• Ваксини: Против алергии.
• Други препоръки: Поддържайте здравословно тегло, дихателни упражнения, рехабилитация, посещение на зони с благоприятен въздух.

Как се проследяват заболяването и ефектът от лечението?

Проследяване в домашни условия:

• Оценка на симптомите – колко често се проявяват (колко пъти в седмицата, месеца), има ли нощно събуждане;
• Използване на спасителен инхалатор – колко често;
• Измерване на пиковия поток (ВЕД метрия): Използва се преносим уред (пикфлоуметър), който измерва максималната скорост на издишване.

Проследяване при лекар:

Попълване на въпросници, спирометрия – 1-2 пъти в годината, изследване на издишан азотен оксид (FeNO): бърз тест, който измерва нивото на възпаление в дихателните пътища, за оценка дали дозата на инхалаторните кортикостероиди е правилно подбрана.

Как протича заболяването и каква е прогнозата?

Протичането има вълнообразен характер – с периоди на ремисия (без симптоми) и обостряния (пристъпи) при излагане на тригер. Прогнозата е отлична, ако заболяването е добре контролирано. Астмата не се лекува окончателно, но с модерните инхалатори се води напълно нормален и активен живот.

• При децата: Много от тях „израстват“ астмата около пубертета с развитието на белия дроб;
• При възрастните: Обикновено остава за цял живот, но с правилното поддържащо лечение (всеки ден, а не само при нужда) рискът от тежки пристъпи изчезва.

Важно:

• Ранната диагноза има особено значение, за да се предотвратят трайни увреждания. Без лечение постоянният възпалителен процес променя структурата на бронхите (ремоделиране);
• Съвременното лечение не просто облекчава симптомите в момента, а лекува самата причина – възпалението, и повишава качеството на живот;
• Добре контролирана астма не намалява продължителността на живота.

Какви са възможните усложнения?

Когато астмата се неглижира или не се лекува правилно, тя може да доведе до сериозни здравословни проблеми:

• Хроничното възпаление променя структурата на бронхите и води до трайно стеснение и липса на ефект от лечение;
• Внезапни, тежки пристъпи, които блокират притока на кислород и изискват незабавна болнична помощ;
• Възпалението предразполага към тежки белодробни инфекции;
• Хронично изтощение, чести събуждания, умора през деня;
• Прием на сериозно лечение, което има сериозни странични ефекти.

Може ли астмата да бъде предотвратена?

Заболяването не може да бъде изцяло предотвратено поради генетични фактори, но симптомите и пристъпите могат да бъдат напълно контролирани.

Фактори, които предотвратяват развитието или намаляват тежестта на астмата:

• Избягване на тютюнев дим по време на бременност, кърмене и умерено излагане на естествена среда (без прекомерна стерилност);
• По-малко излагане  / спиране на тютюнопушенето, поддържане на здравословно тегло, избягване на мухъл, акари и токсична професионална среда;
• Ежегодни противогрипни и пневмококови ваксини;
• Навременно посещение на лекар, ранна диагноза и лечение при наличие на симптоми.

Живот с астма – практически съвети

Астмата изисква постоянна грижа и ограничаване на факторите, които предизвикват симптоми, но при добър контрол може да се води активен, пълноценен и качествен живот. Спазването на медицинския план и редовният прием на лечение предпазват белите дробове от тихото възпаление.

Някои от най-успешните спортисти и артисти в света имат астма. При спазване на постоянство – правилно лечение и начин на живот, може да се поддържа отлично качество на живот.

Често задавани въпроси

Какви са основните симптоми на астмата?

Отговор: Продължителна кашлица, особено през нощта; свиркащо или хриптящо дишане; задух и затруднено дишане; стягане или тежест в гърдите, което затруднява поемането на въздух.

Защо трябва да използвам инхалатор всеки ден, дори когато се чувствам добре?

Отговор: Ежедневният контролиращ инхалатор потиска възпалението в дихателните пътища и помага да се предотвратят симптоми и пристъпи. Редовната употреба е важна за поддържане на астмата под контрол.

Израства ли се астмата от децата?

Отговор: При част от децата симптомите на астма отслабват или изчезват с възрастта, но заболяването може да се възобнови по-късно. Затова астмата често се разглежда като дългосрочно състояние, което изисква проследяване.

Вреден ли е спортът при астма?

Отговор: Не! При добре контролирано заболяване редовната физическа активност може да подобри издръжливостта и дишането. Важно е натоварването да бъде съобразено със състоянието и назначеното лечение.

Може ли да се получи астматичен пристъп без човек да има астма?

Отговор: Да! При алергична реакция, инфекция или силно физическо натоварване. Това обаче не означава непременно, че човек има астма. При внезапен или тежък задух е необходима медицинска оценка.

Може ли астмата да се излекува напълно?

Отговор: Астмата обикновено не се излекува напълно, но с правилно лечение може да бъде много добре контролирана, така че симптомите да са редки или да липсват и човек да води нормален и активен живот.

Безопасни ли са кортикостероидите в инхалаторите и имат ли тежки странични ефекти?

Отговор: При правилна употреба инхалаторните кортикостероиди се считат за безопасно и ефективно лечение на астма. Тъй като действат основно в белите дробове и се използват в ниски дози, рискът от сериозни нежелани реакции е малък и са безопасни за дългосрочна употреба, включително при деца и бременни жени.

Влияе ли храненето на астмата?

Отговор: Храната обикновено не е пряк причинител на астматични пристъпи. При някои хора обаче определени добавки (като сулфити в сушени плодове, вино, преработени храни) или тежки хранителни алергии могат да провокират сериозна реакция и затруднено дишане.

Защо кашлицата и симптомите се засилват през нощта?

Отговор: Нощем промените в естествените хормонални нива, както и фактори като легналото положение, стичането на секрети и киселинният рефлукс, могат да раздразнят дихателните пътища и да засилят кашлицата.

Какво да направя, ако спешният инхалатор не помага при пристъп?

Отговор: Ако предписаният бързодействащ инхалатор не облекчава симптомите или задухът се засилва, потърсете спешна медицинска помощ. Не увеличавайте самоволно дозата извън указанията на лекаря.

Ако желаете да получите персонализирани насоки, достъп до актуални терапии или препоръки според вашите индивидуални нужди, можете да попълните кратката форма за регистрация. Така ще получите информация и подкрепа, съобразени изцяло с вашата здравна ситуация.

Съдържанието в тази статия има изцяло информативен характер и не замества професионална медицинска консултация, диагностика или лечение. Винаги се обръщайте към квалифициран лекар за интерпретация на вашите изследвания.

Медицински рецензент: Проф. Д-р Коста Костов – специалист по белодробни болести

Проф. д-р Коста Костов е специалист по вътрешни и белодробни болести с дългогодишен клиничен, научен и преподавателски опит. Бил е национален консултант по белодробни болести и председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия. Основател и главен редактор е на списание INSPIRO и председател на фондация INSPIRO. Автор е на над 200 научни публикации и пет монографии, с професионални интереси в областта на ХОББ, астмата, интерстициалните белодробни болести и респираторните инфекции. Главен редактор на последното ръководство по белодробни болести в два тома (2016 г.).

Линк автобиография: https://inspiro.bg/prof-kosta-kostov/